Дмитрий Шостакович
(1906-1975)
- Дмитрий Шостакович – снимка Уикипедия
Дмитрий Дмитриевич Шостакович (Dmitri Shostakovich) е руски композитор, една от най-важните фигури в модерната музика, който получава световно признание. Освен като един от най-знаменитите композитори на XX век, той е бил пианист, педагог и обществен деятел. Неговата музика е осъждана два пъти – през 1936 и след това през 1948, като няколко пъти е забранявана. Въпреки че творчеството му е било редовно цензурирано и подложено на остри критики, впоследствие неговите симфонии, особено Петата и Седмата, както и многобройните му клавирни творби получават световно признание.
Дмитрий Шостакович е роден на 25 септември 1906 година в Санкт Петербург. Баща му е инженер-химик и голям почитател на музиката, а майка му – много добра пианистка. Започва обучението си в частно музикално училище. През 1915 година учи в търговската гимназия, но интересът му все повече се насочва към музиката.
Първата световна война и Октомврийската революция оказват влияние върху неговото детство. Дмитрий Шостакович непрекъснато следи реакциите на своите родители към произтичащите събития и това е напълно разбираемо, защото никой не може да остане безразличен към големите исторически събития от този период. На 3 април единадесетгодишен, Дмитрий слуша речта на Ленин. С този период са свързани и първите му музикални опити. Започва да твори, когато е едва деветгодишен. Сред клавирните му произведения, съчинени преди да навърши 13 години, са „Химн на свободата“ и „Траурен марш в памет на жертвите на революцията“, в които пресъздава своите впечатления и преживявания посредством музиката. Отразяването на важните събития от живота остава негова характеристика и по-късно, когато става зрял композитор.
Тринадесетгодишен Дмитрий Шостакович влиза в консерваторията в Санкт Петербург и учи пиано при Л. В.Николаев, хармония при Н. A Соколов и композиция при M. O. Щайнберг. Тогавашният директор на Консерваторията, Александър Константинович Глазунов, го съветва да се заеме сериозно с композицията, тъй като вижда в момчето “една от най-добрите надежди на нашето изкуство” и оценява възхитителното му дарование. Глазунов обаче се интересува не само от успехите на момчето в училище, но е загрижен и за условията му на живот извън училище. През 1922 година бащата на Шостакович умира и семейното му положение се влошава. Тогава директорът осигурява стипендия за надарения ученик, но тя не е достатъчна. Без да прекъсва обучението си, Дмитрий започва работи в киното като музикален илюстратор. Завършва консерваторията като се специализира по пиано през 1923, а по композиция – две години по-късно. Още по време на обучението си създава своята Първа симфония, която заедно с трите Фантастични танци за пиано, става първата му публикувана работа. Симфонията винаги е била най-трудният жанр в инструменталната музика. Композитор, който създава произведение от този жанр на възраст от 18-19 години е голяма рядкост. След премиерата на Първата симфония в Ленинградска филхармония през 1926 година тя е добре приета от критиката и скоро става широко известна извън страната – в Съединените щати и Германия.
Младият композитор е изправен пред проблема дали да стане композитор или пианист. През втората половина на 20-те години Дмитрий Шостакович се изявява като пианист, дава самостоятелни концерти (в програмата Шопен, Лист, Бах), Първия концерт на Прокофиев, Първия концерт на Чайковски, концертите на Шопен. Неговите изпълнения се отличават с дълбочина и поетичност. През 1927 участва в Първия Международен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ във Варшава, на който е удостоен с почетна грамота. Но решава да се откаже от славата на концертен виртуоз, тъй като тъй като тази дейност му пречи да композира.
От 1937 година Дмитрий започва да преподава в Ленинградската консерватория, а две години по-късно става професор. В началото на Втората световна война Шостакович остава в блокирания Ленинград (1941-1944) и там работи над Седмата си симфония, за която получава Сталинска премия. През следващата година се премества в Москва и в продължение на три години преподава в консерваторията. Изгонен е от нея след обвинение от страна на съветските власт. През този период творческата работа на Шостакович е в разцвета си. Създава редица концерти, оперети, симфонии, но произведенията му са изпълнени с тъга, болка и страдание. Неговото творчество включва петнадесет симфонии и шест концерта, а музиката му за камерни ансамбли се състои от петнадесет струнни квартета, пиано квинтет и две пиано триа. Композира две солови сонати за пиано, един ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги, още две опери и много филмова музика.
Дмитрий Шостакович умира на 9 август 1975 година в Москва.